История на образователното дело в с.Скалица

Според историческите сведения-спомени и най-вече летописната книга на училището около 1832/33г.по инициатива на някои по-будни скаличани и със съгласието на местните турци било разрешено българите от Каяджик да се учат на четмо и писмо. Огромна благодарност дължим на даскал Димитър Вълчев , който проучил историята на училището, записал спомените на първите, които са учили в него и възстановил летописната книга след пожара в 1938 г. В нея ние четем “До 1910 -1921 г. живяха старците дядо Иван Георгиев Петканов, дядо Малешко Михалев, дядо Димо Драшев и др. хора от времето на султан Меджид (достигнали столетна възраст ), които когато били на 10-15 г. т.е. около 1832 г. са ходили на “Даскал” да се учат при един ямболски еснаф и шивач-абаджия, който живеел, шиел и учел в Беглишкия хамбар старо паянтово здание на площадчето в селото. След него идвали други еснафи-учители, които покрай занаята учили и на четмо и писмо. А когато била построена църквата и направена “черковната удая”, учението се провеждало в нея. От училището в Каяджик излезли доста “учени” младежи, които дълго време учителствали по околните села или пък се ръкополагали – Димитър Томов учителствал в Овчи кладенец, Иван Тошев Минев учел в Дилжирели и там ръкоположен, поп Иван, Димитър Стоилов дядо Димо Даскала (бащата на дядо Дженьо)и др. Един от първите учители по онова време е бил даскал Константин от Ак Бунар (Бял кладенец), по-късно Иван Тошев. Но името на скаличанското училище се прославило най-много чрез ярката личност на Апостол Хаджи поп Савов от с.Беброво, Еленско. Човек с внушителна външност, гласовит, пред него благоговеели каяджинци и считали за чест да го приемат в дома си. Това, което е записал Д.Стоилов в черковната кондика за него, го обрисува като човек, който оставил много “зари” и просвета. Той не само бил учен за времето си, но четник и секретар – писар на капитан Никола, ходел на кон до Сливен, където дружал със сливенските учени младежи Добри Чинтулов, Хаджи Димитър. По-късно бил ръкоположен за архиерейски наместник в гр. Свищов. С името на апостол х.п. Савов скаличани свързват въвеждането на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Възприето е от нашите предшественици и от онова, което е издирено като исторически извори, че светското българско училище датира от 1853г. През периода 1861-1864г. учител в училището е Димитър Стоилов, който две години след това учи в съседното село Талашманлии( дн. Ген. Тошево) и през 1867-68г. отново идва като учител в Каяджик.
Непосредствено след Освобождението на България от османско владичество започва изграждането на самостоятелна сграда за училище. С материали от съборената джамия и юмеровата “удая” струпани в Петров Тоневия двор, след като била съборена плевнята на дядо Тоньо в 1879г. изградили сграда близо до църквата наречено старото училище. От 1880г. децата вече учат в него. То е до четвърто отделение (4 клас). Обучават се момчета и момичета на брой около 50-60. Имало е 4-5 чина по 4 места на които сядали всички ученици. Един от най-издигнатите тогавашни учители е бил Тодор Воденичаров родом от Старозагорското село Кършелии, който както го описват съвременниците му е “човек природно умен, взискателен в работата си, отличен черковен певец и главно със събуден учителски дух”. Именно той съветва и насърчава по-будните момчета да продължат
образованието си в прогимназията в Каваклии (Тополовград). Пак по негово настояване е отпусната държавна стипендия за двама младежи от селото- Димитър Вълчев и Димо Димитров Джефилов, които заминават в Казанлъшкото педагогическо училище. Там и двамата се запознават с прогресивните за времето идеи. До 1889г. учителстват Иван Матев и Ст. Попов, като първият 2-3 пъти е избиран за кмет, окръжен съветник и като такъв спомага да се разкрие лекарски медицински участък и телеграфна станция. В скаличанското училище учителстват и Никола Димитров, Димо Дим. Джефилов. Жените – учителки заемат своето достойно място още от началото на XXвек . От 1900г. до 1903г. е учителка една “високоинтели-гентна мома” с много буен характер – Олга Георгиева, а по-късно учителките от гр.Ямбол Щилияна Тилева и Яна Проданова.
30 години отдава на училището Димитър Вълчев(Даскала). Бил е учител, главен учител, директор, събирал материали за училището и историята на селото. За неговата дейност свидетелства факта, че е обявен за образцов учител и е поканен да преподава в Ямболското педагогическо училище. Негови другари и колеги са Пенка Пашова, Йордан Милковски – завършил Ямболското педагогическо училище, по-късно станал професор и Малешко Димов.
След войните – Балканската, Междусъюзническата и 1-вата световна – броят на учениците нараства и старото училище не може вече да ги побере.
През 1922г. се създава инициативен комитет и започва събирането на помощи и дарения(главно зърно, което продават), с които се осигурява първоначалната сума( 86000) за строеж на ново училище. С голямото настояване на директора Д. Вълчев и със съдействието на кмета Александър Ст. Дичев и с безвъзмездната помощ на скаличани на третия ден на Богородица – 18 август ( по стар стил) основите на новото училище са положени.
Построено само за 5 месеца въпреки големите трудности по осигуряването на необходимите финансови средства училището е със 7 класни и 2 учителски стаи. Следващата 1924/25г. учат 198 ученика – 4 отделения със 140 деца и 2 класа с 58 ученика. Открива се трети прогимназиален клас, полагат се матури и училището е наречено “Паисий Хилендарски”.
В следващия период активно работят за утвърждаване и издигане авторитета на училището директорите Малешко Димов, Минчо Пашев.Ще се помнят имената и на учителите през периода 1935-1948г.,активно съдействали за развитие на учебното дело Минчо и Елена Пашеви, Веса Ангелова, Митра Михалева, Пенка Малешкова, Илчо Димов,Панайот Керемедчиев и др.Няма да бъдат забравени директорите Георги Ангелов Петров, Пенка Самойлик, Г. Янев, Илия Пехливанов , Желязко Динев,ИванТанев, Добри Денков Добрев, Недка Тодорова, Слав Бозаджиев, Ст.Стоянов , Тонка Славчева, Грозьо Грозев, Янка Мармарова- директор на училището от 1997г. до 2016г.,зам. директорите М. Кръстева, Снежана Панайотова, Йордан Милков всички те оставили своя почерк в облика на училището.
Село Скалица се намира в един типично земеделски район . Територията му се простира през 30-те години на миналия век на 50 хиляди дка земя, а будното му население осъзнава , че земеделието се нуждае не само от труд, но и от знания и култура. Ето защо през 1933г. в старото училище до църквата се открива земеделско училище със срок на обучение 2 години . Директор на училището става Димитър Марков Кралев от с. Дъбово Казаналъшко. Агрономи и първи учители са Тройка
Симеонова , Бурлаков, Назаров , Йорданов . Открива се и паралелка за момичета . Училището просъществува до 1950г.
На 15 март 1938г. три дни след изборите сградата на училище „П.Хилендарски” се запалва и изгаря. На сутринта са останали да стърчат само четири черни стени и около тях осиротели стотици ученици и учители. За миг в пламъците отиват 15 годишен труд, дела и грижи. Но отново цялото село и неговото ръководство се мобилизират и с доброволен труд и помощ, с много настояване пред министерството още същата година е построена нова , светла и просторна училищна сграда с 10 класни стаи и две учителски , която е и настояща сграда на училището. От 1940 г. учениците вече се обучават в това просторно, ново училище.
От създаването до настоящия момент училището в с. Скалица нито за момент не е затваряло врати. Дори когато изгаря сградата му учениците са разпределени да се обучават в други сгради на селото. В отделни периоди то е събирало под своята стряха не само децата на Скалица, но и от околните села. Пръскало е светлина, разум и се е ползвало с подкрепата на обществеността и цялото население на селото. Грижа на училищното настоятелство е била да има добра материална база и финансиране, затова са съдействали то да бъде на няколко пъти оземлено, към което се прибавят и дарения така, че земята достига 1100 дка. Отделно за земеделското училище е отреден парцел за практически занятия. Но и учителите отвръщат на грижата с много всеотдайност и обич не само в професията. Те са душата и двигателя на целия културен живот на селото. Паметни ще останат театралните постановки с тяхно участие, хорове и рецитали, многобройни програми обогатяващи живота на това население. През 1962 г. в сградата на бившето земеделско училище, с каквото то се сдобива през 1934 г. и съществуваща и до днес, се открива професионално- техническо училище със срок на обучение две години. Негов пръв директор е Стойко Димитров.
Учениците се набират от Ямболски окръг и в първите години болшинството от учащите са девойки. Изучават шивачество и готварство. Малко по-късно училището се профилира в професионално- техническо по ремонт на селско-стопански машини. Провеждат се шестмесечни курсове за подготовка на трактористи и комбайнери. Дял за израстването на училището имат директорът Цанко Цонев и учителите Анна Кърпарова, Хр. Христов, Ж.Добрев, Ив. Бонев,Денка Канева и др. Училището е закрито през 1971 г.въпреки опитите да прерасне в СПТУ. През 1962 г. училището в с. Скалица тържествено отбелязва своя 130 г. юбилей.
Следващата 1963 г. се открива целодневна детска градина, която в начало ползва етаж от здравната служба. Под грижите на директорката Денка Станкова и учителката Руска Желева в детската градина се създава благоприятна атмосфера и обстановка за възпитанието и обучението на най-малките жители на селото. Дългогодишен неин директор е Нанка Панева. На 7 март 1983 г. се открива нова сграда на детската градина, която отваря врати за 75 деца от 3 до7 години.
През 1976 г. за директор е назначен дългогодишния учител Слав Бозаджиев. Под негово ръководство училището променя коренно облика си. Избените помещения са реконструирани и превърнати в съвременен ученически стол и кухня, открит е медицински кабинет, променя се обзавеждането. Обзаведено е модерно общежитие.
От 1983/ 1984 г. училището става Единно средно политехническо училище-ЕСПУ с първа степен, а директор е Грозьо Грозев един от дългогодишните директори.
Същата година е отпразнуван 150 г. юбилей на училището.То се сдобива с нови учебно-технически средства, компютърен кабинет с 10 компютъра, модерна чуждоезикова зала. Врати отваря самостоятелна сграда за учебна работилница. За своята родолюбива дейност е наградено с орден „Кирил и Методий” І степен. Учебната 1990/91 г. училището вече е Средно общообразователно-СОУ, а от 1996 г. се открива СПТУ паралелка към СОУ с. Скалица.
Демографските процеси и ограничените икономически възможности дават своя отпечатък и от лятото на 1999 г. със заповед на Министъра на образованието и науката СОУ „П. Хилендарски” е преобразувано в основно училище.

През 1997г за директор е назначена Янка Мармарова- дългогодишен учител. Продължаващото обедняване в района и невъзможността на семействата да дообразоват децата си до средната степен на образование, както и това, че с. Скалица е естествен географски център спрямо селата със затворени училища, подтиква към нова стъпка за преобразуване на училището. Обширните лозови масиви в този земеделски район създават добри перспективи за реализация на младите хора. След обсъждане на Педагогически съвет и по предложение на общинското ръководство на общ. Тунджа през 2014 г. училището отново се преобразува в Средно общообразователно с професионална паралелка „Лозаровинар“, специалност „Лозаровинарство“. Училището разполага с модерен компютърен кабинет, лаборатория, в която  се извършва обучението по професионална подготовка.   Сградата на училището е санирана. Сменено е обзавеждането на класните стаи. Обновена е и малката сграда,  в която се обучават учениците от начален етап. Училището е средищно, а от октомври 2016г. е и със статут на защитено. Има целодневна организация на учебния процес.

От 01.08.2016г. влиза в сила новият Закон за предучилищното и училищно образование. Това е причина за преобравуване на училището в Средно училище с професионална паралелка. Директор на училището става Донка Костова- дългогодишен учител в училището до тогава.
В настоящия момент през 2017/2018г. пътуват деца от Генерал Тошево, Голям Манастир, Межда, Савино, Меден кладенец, Миладиновци, Овчи кладенец, Маца, Полски градец, а в професионалната паралелка и от селата Ботево , Бояджик, Роза, Крумово. Преобладаващата вече ромска общност от учениците дава нов акцент в нелеката мисия на училището да образова, възпитава, приобщава и интегрира.
Много са имената на учителите, които са работили и работят всеотдайно и пламенно, вградили част от сърцето и душата си в образователното дело на с. Скалица. Техния списък е толкова дълъг, колкото е дълголетна историята на образователното дело в с. Скалица.
Много от учениците завършиха висше образование и са учители, лекари, юристи, инженери, военни. Всеки един е намерил своето място в живота, голяма част са в различни краища на страната и чужбина, но всеки един от тях е отнесъл искрица от пламъка на родното училище и е скътал свидни спомени за детството, приятелите и своите първи учители, които ще помни до края на живота си.
С гордост можем да кажем, че от училището в с.Скалица са излезли такива видни личности като академик Йордан Милковски – член кореспондент на БАН, професорът от Софийския университет Малешко Канев, к.т.н. проф. Димитър Ангелов, доц.Иван Матев от Тракийския унверситет, поетът Милан Бонев и др.

 2017г. до 2026г.

През 2018г. излезе първият випуск с професия „Лозаровинар“. От него  ученикът Атанас Петров продължи образованието си в Аграрен университет гр. Пловдив, където след годините на обучение защити магистърска степен. Не бе единственият, продължил успешно образованието през годините, въпреки занижения интерес на ученици и родители.

Предизвикателство бяха годините 2020, 2021, 2022 заради обявената пандемия от COVID-19, когато през големи периоди учебния процес се провежда неприсъствено, т.е. от разстояние чрез електронни устройства, много от тях предоставени от училището. Педагогическият екип положи големи усилия за успешното завършване на учениците, макар да отчете, че този начин на обучение е неподходящ за учениците от уязвими групи, а и не само. Ограничаването на социалните им контакти е пагубно в крехката ученическа възраст.

Продължи обновяването на базата на училището. Бе извършен основен ремонт на учебната работилница, доизгради се учебното лозе. По собствен проект „С надежда за бъдеще“ към МИГ-Тунджа, училището се сдоби с модерни съдове и приспособления за първична обработка на виното, фитнес на открито, кътове за отдих в коридорите и др.  По проект „С Тунджа в сърцето“ бе изградена беседката, а по  ПУДООС бе реновирана алеята, както и се оформи ново място за отдих  до сградата на начален етап. Съществена придобивка бе частичното саниране /северна стена/ и климатичната инсталация /единствена такава в областта към настоящия момент/ в основната сграда на училището. Ежегодното участие по програми и проекти подобри интериора и екстериора, благодарение на което училището придоби съвременен и модерен вид с уют и привлекателна визия за ученици и служители.

На 15 септември 2025г. бе открит новият физкултурен салон, мечта на поколения ученици и учители. Целият процес премина през оценка на старата конструкция, препроектиране, мотивирано кандидатстване по „Програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища за периода 2024 – 2027 г.“, одобрение и последвала процедура до изграждане. Същата година е открита училищна STEM-среда, която включва три нови кабинета по „Дизайн и 3D прототипиране“, „Природни науки“ и „Математика и информатика“, и оборудване за високотехнологични свързани класни стаи с финансиране от Европейския съюз по инициатива на МОН.

През 2018/2019 и през 2022/2023 бяха отбелязани грандиозно юбилейните съответно 185 и 190 години образователно дело и респективно 165 и 170 години светско училище в с. Скалица с отзвук не само на регионално, но и на национално ниво. Училището получи Поздравителен адрес и плакет от Министъра на образованието и науката. Бе издаден Юбилеен вестник и после Юбилейна книга- спомени, снимки, факти, които са уникални и се съхраняват за поколенията напред.

Следствие от активната дейност на Ученическия съвет, под менторството на Атанаска Бонева, заместник-директор по учебно-творческа дейност, училището през 2020г. с РМС №584 доби статут на Иновативно с проект „Ученическо самоуправление в действие-успешен модел на съвременното българско училище“ за следващите 4 години. Това донесе популярност и престиж на училището не само на областно, но и на национално ниво. През 2025г. с РМС №661 статута на Иновативно училище се поднови с нов проект, този път в начален етап-„Аз , моите чувства и другите“ с активното участие на Деница Иванова, амбициозен начален учител.

Благодарение на екипната работа в училище с участието на Владимира Пчеларова заместник-директора по учебната дейност, Атанаска Бонева заместник-директор по учебно-творческа дейност и  изявени учители, като  Мариана Георгиева, Елена Атанасова, Моника Радева, Тони Тонев, инж. Станимир Марчев, инж. Татяна Жекова, Мария Вангелова, Красимира Желева, Пейо Пеев, Румяна Николова, Галина Михайлова, Катя Атанасова и др. под ръководството на директора Донка Костова, училището постигна успехи в ограмотяването, приобщаването, възпитанието и мотивацията за учене, както и популяризиране на професията Лозаровинар  в едно динамично и турбулентно време.

Историята продължава…