История

История на образователното дело в с.Скалица
Според историческите сведения-спомени и най-вече летописната книга на училището около 1832/33г.по инициатива на някои по-будни скаличани и със съгласието на местните турци било разрешено българите от Каяджик да се учат на четмо и писмо. Огромна благодарност дължим на даскал Димитър Вълчев , който проучил историята на училището, записал спомените на първите, които са учили в него и възстановил летописната книга след пожара в 1938 г. В нея ние четем “До 1910 -1921 г. живяха старците дядо Иван Георгиев Петканов, дядо Малешко Михалев, дядо Димо Драшев и др. хора от времето на султан Меджид (достигнали столетна възраст ), които когато били на 10-15 г. т.е. около 1832 г. са ходили на “Даскал” да се учат при един ямболски еснаф и шивач-абаджия, който живеел, шиел и учел в Беглишкия хамбар старо паянтово здание на площадчето в селото. След него идвали други еснафи-учители, които покрай занаята учили и на четмо и писмо. А когато била построена църквата и направена “черковната удая”, учението се провеждало в нея. От училището в Каяджик излезли доста “учени” младежи, които дълго време учителствали по околните села или пък се ръкополагали – Димитър Томов учителствал в Овчи кладенец, Иван Тошев Минев учел в Дилжирели и там ръкоположен, поп Иван, Димитър Стоилов дядо Димо Даскала (бащата на дядо Дженьо)и др. Един от първите учители по онова време е бил даскал Константин от Ак Бунар (Бял кладенец), по-късно Иван Тошев. Но името на скаличанското училище се прославило най-много чрез ярката личност на Апостол Хаджи поп Савов от с.Беброво, Еленско. Човек с внушителна външност, гласовит, пред него благоговеели каяджинци и считали за чест да го приемат в дома си. Това, което е записал Д.Стоилов в черковната кондика за него, го обрисува като човек, който оставил много “зари” и просвета. Той не само бил учен за времето си, но четник и секретар – писар на капитан Никола, ходел на кон до Сливен, където дружал със сливенските учени младежи Добри Чинтулов, Хаджи Димитър. По-късно бил ръкоположен за архиерейски наместник в гр. Свищов. С името на апостол х.п. Савов скаличани свързват въвеждането на “Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Възприето е от нашите предшественици и от онова, което е издирено като исторически извори, че светското българско училище датира от 1853г. През периода 1861-1864г. учител в училището е Димитър Стоилов, който две години след това учи в съседното село Талашманлии( дн. Ген. Тошево) и през 1867-68г. отново идва като учител в Каяджик.
Непосредствено след Освобождението на България от османско владичество започва изграждането на самостоятелна сграда за училище. С материали от съборената джамия и юмеровата “удая” струпани в Петров Тоневия двор, след като била съборена плевнята на дядо Тоньо в 1879г. изградили сграда близо до църквата наречено старото училище. От 1880г. децата вече учат в него. То е до четвърто отделение (4 клас). Обучават се момчета и момичета на брой около 50-60. Имало е 4-5 чина по 4 места на които сядали всички ученици. Един от най-издигнатите тогавашни учители е бил Тодор Воденичаров родом от Старозагорското село Кършелии, който както го описват съвременниците му е “човек природно умен, взискателен в работата си, отличен черковен певец и главно със събуден учителски дух”. Именно той съветва и насърчава по-будните момчета да продължат
образованието си в прогимназията в Каваклии (Тополовград). Пак по негово настояване е отпусната държавна стипендия за двама младежи от селото- Димитър Вълчев и Димо Димитров Джефилов, които заминават в Казанлъшкото педагогическо училище. Там и двамата се запознават с прогресивните за времето идеи. До 1889г. учителстват Иван Матев и Ст. Попов, като първият 2-3 пъти е избиран за кмет, окръжен съветник и като такъв спомага да се разкрие лекарски медицински участък и телеграфна станция. В скаличанското училище учителстват и Никола Димитров, Димо Дим. Джефилов. Жените – учителки заемат своето достойно място още от началото на XXвек . От 1900г. до 1903г. е учителка една “високоинтели-гентна мома” с много буен характер – Олга Георгиева, а по-късно учителките от гр.Ямбол Щилияна Тилева и Яна Проданова.
30 години отдава на училището Димитър Вълчев(Даскала). Бил е учител, главен учител, директор, събирал материали за училището и историята на селото. За неговата дейност свидетелства факта, че е обявен за образцов учител и е поканен да преподава в Ямболското педагогическо училище. Негови другари и колеги са Пенка Пашова, Йордан Милковски – завършил Ямболското педагогическо училище, по-късно станал професор и Малешко Димов.
След войните – Балканската, Междусъюзническата и 1-вата световна – броят на учениците нараства и старото училище не може вече да ги побере.
През 1922г. се създава инициативен комитет и започва събирането на помощи и дарения(главно зърно, което продават), с които се осигурява първоначалната сума( 86000) за строеж на ново училище. С голямото настояване на директора Д. Вълчев и със съдействието на кмета Александър Ст. Дичев и с безвъзмездната помощ на скаличани на третия ден на Богородица – 18 август ( по стар стил) основите на новото училище са положени.
Построено само за 5 месеца въпреки големите трудности по осигуряването на необходимите финансови средства училището е със 7 класни и 2 учителски стаи. Следващата 1924/25г. учат 198 ученика – 4 отделения със 140 деца и 2 класа с 58 ученика. Открива се трети прогимназиален клас, полагат се матури и училището е наречено “Паисий Хилендарски”.
В следващия период активно работят за утвърждаване и издигане авторитета на училището директорите Малешко Димов, Минчо Пашев.Ще се помнят имената и на учителите през периода 1935-1948г.,активно съдействали за развитие на учебното дело Минчо и Елена Пашеви, Веса Ангелова, Митра Михалева, Пенка Малешкова, Илчо Димов,Панайот Керемедчиев и др.Няма да бъдат забравени директорите Георги Ангелов Петров, Пенка Самойлик, Г. Янев, Илия Пехливанов , Желязко Динев,ИванТанев, Добри Денков Добрев, Недка Тодорова, Слав Бозаджиев, Ст.Стоянов , Тонка Славчева, Грозьо Грозев, Янка Мармарова- директор на училището от 1997г. до 2016г.,зам. директорите М. Кръстева, Снежана Панайотова, Йордан Милков всички те оставили своя почерк в облика на училището.
Село Скалица се намира в един типично земеделски район . Територията му се простира през 30-те години на миналия век на 50 хиляди дка земя, а будното му население осъзнава , че земеделието се нуждае не само от труд, но и от знания и култура. Ето защо през 1933г. в старото училище до църквата се открива земеделско училище със срок на обучение 2 години . Директор на училището става Димитър Марков Кралев от с. Дъбово Казаналъшко. Агрономи и първи учители са Тройка
Симеонова , Бурлаков, Назаров , Йорданов . Открива се и паралелка за момичета . Училището просъществува до 1950г.
На 15 март 1938г. три дни след изборите сградата на училище „П.Хилендарски” се запалва и изгаря. На сутринта са останали да стърчат само четири черни стени и около тях осиротели стотици ученици и учители. За миг в пламъците отиват 15 годишен труд, дела и грижи. Но отново цялото село и неговото ръководство се мобилизират и с доброволен труд и помощ, с много настояване пред министерството още същата година е построена нова , светла и просторна училищна сграда с 10 класни стаи и две учителски , която е и настояща сграда на училището. От 1940 г. учениците вече се обучават в това просторно, ново училище.
От създаването до настоящия момент училището в с. Скалица нито за момент не е затваряло врати. Дори когато изгаря сградата му учениците са разпределени да се обучават в други сгради на селото. В отделни периоди то е събирало под своята стряха не само децата на Скалица, но и от околните села. Пръскало е светлина, разум и се е ползвало с подкрепата на обществеността и цялото население на селото. Грижа на училищното настоятелство е била да има добра материална база и финансиране, затова са съдействали то да бъде на няколко пъти оземлено, към което се прибавят и дарения така, че земята достига 1100 дка. Отделно за земеделското училище е отреден парцел за практически занятия. Но и учителите отвръщат на грижата с много всеотдайност и обич не само в професията. Те са душата и двигателя на целия културен живот на селото. Паметни ще останат театралните постановки с тяхно участие, хорове и рецитали, многобройни програми обогатяващи живота на това население. През 1962 г. в сградата на бившето земеделско училище, с каквото то се сдобива през 1934 г. и съществуваща и до днес, се открива професионално- техническо училище със срок на обучение две години. Негов пръв директор е Стойко Димитров.
Учениците се набират от Ямболски окръг и в първите години болшинството от учащите са девойки. Изучават шивачество и готварство. Малко по-късно училището се профилира в професионално- техническо по ремонт на селско-стопански машини. Провеждат се шестмесечни курсове за подготовка на трактористи и комбайнери. Дял за израстването на училището имат директорът Цанко Цонев и учителите Анна Кърпарова, Хр. Христов, Ж.Добрев, Ив. Бонев,Денка Канева и др. Училището е закрито през 1971 г.въпреки опитите да прерасне в СПТУ. През 1962 г. училището в с. Скалица тържествено отбелязва своя 130 г. юбилей.
Следващата 1963 г. се открива целодневна детска градина, която в начало ползва етаж от здравната служба. Под грижите на директорката Денка Станкова и учителката Руска Желева в детската градина се създава благоприятна атмосфера и обстановка за възпитанието и обучението на най-малките жители на селото. Дългогодишен неин директор е Нанка Панева. На 7 март 1983 г. се открива нова сграда на детската градина, която отваря врати за 75 деца от 3 до7 години.
През 1976 г. за директор е назначен дългогодишния учител Слав Бозаджиев. Под негово ръководство училището променя коренно облика си. Избените помещения са реконструирани и превърнати в съвременен ученически стол и кухня, открит е медицински кабинет, променя се обзавеждането. Обзаведено е модерно общежитие.
От 1983/ 1984 г. училището става Единно средно политехническо училище-ЕСПУ с първа степен, а директор е Грозьо Грозев един от дългогодишните директори.
Същата година е отпразнуван 150 г. юбилей на училището.То се сдобива с нови учебно-технически средства, компютърен кабинет с 10 компютъра, модерна чуждоезикова зала. Врати отваря самостоятелна сграда за учебна работилница. За своята родолюбива дейност е наградено с орден „Кирил и Методий” І степен. Учебната 1990/91 г. училището вече е Средно общообразователно-СОУ, а от 1996 г. се открива СПТУ паралелка към СОУ с. Скалица.
Демографските процеси и ограничените икономически възможности дават своя отпечатък и от лятото на 1999 г. със заповед на Министъра на образованието и науката СОУ „П. Хилендарски” е преобразувано в основно училище.

През 1997г за директор е назначена Янка Мармарова- дългогодишен учител. Продължаващото обедняване в района и невъзможността на семействата да дообразоват децата си до средната степен на образование, както и това, че с. Скалица е естествен географски център спрямо селата със затворени училища, подтиква към нова стъпка за преобразуване на училището. Обширните лозови масиви в този земеделски район създават добри перспективи за реализация на младите хора. След обсъждане на Педагогически съвет и по предложение на общинското ръководство на общ. Тунджа през 2014 г. училището отново се преобразува в Средно общообразователно с професионална паралелка „Лозаровинар“, специалност „Лозаровинарство“. Училището разполага с модерен компютърен кабинет, лаборатория, в която  се извършва обучението по професионална подготовка.   Сградата на училището е санирана. Сменено е обзавеждането на класните стаи. Обновена е и малката сграда,  в която се обучават учениците от начален етап. Училището е средищно, а от октомври 2016г. е и със статут на защитено. Има целодневна организация на учебния процес.

От 01.08.2016г. влиза в сила новият Закон за предучилищното и училищно образование. Това е причина за преобравуване на училището в Средно училище с професионална паралелка. Директор на училището става Донка Костова- дългогодишен учител в училището до тогава.
В настоящия момент през 2017/2018г. пътуват деца от Генерал Тошево, Голям Манастир, Межда, Савино, Меден кладенец, Миладиновци, Овчи кладенец, Маца, Полски градец, а в професионалната паралелка и от селата Ботево , Бояджик, Роза, Крумово. Преобладаващата вече ромска общност от учениците дава нов акцент в нелеката мисия на училището да образова, възпитава, приобщава и интегрира.
Много са имената на учителите, които са работили и работят всеотдайно и пламенно, вградили част от сърцето и душата си в образователното дело на с. Скалица. Техния списък е толкова дълъг, колкото е дълголетна историята на образователното дело в с. Скалица.
Много от учениците завършиха висше образование и са учители, лекари, юристи, инженери, военни. Всеки един е намерил своето място в живота, голяма част са в различни краища на страната и чужбина, но всеки един от тях е отнесъл искрица от пламъка на родното училище и е скътал свидни спомени за детството, приятелите и своите първи учители, които ще помни до края на живота си.
С гордост можем да кажем, че от училището в с.Скалица са излезли такива видни личности като академик Йордан Милковски – член кореспондент на БАН, професорът от Софийския университет Малешко Канев, к.т.н. проф. Димитър Ангелов, доц.Иван Матев от Тракийския унверситет, поетът Милан Бонев и др.
2017г.